Топли отбивки

Според учението на суфите трябва да търсим не водата, а жаждата, защото тя ни кара да се свързваме с природата. Те със сигурност знаят какво говорят, след като в средните векове вдигнали храм на територията на днешна Турция, в който лекували с вода и аромати. За няколко почивни дни чак до него не мога да стигна, но и нашата земя е богата на места за спа. Коледните дни се оказа много топли, въпреки че имаше и ден-два сковаващ студ. Нищо не можеше да ме задържи в София и потеглих на път с навигация към спа хотели. 

Пътят към Старосел

Пътят към Старосел

Обиколката ми започна от Старосел и комплекса с името на селото. Ключът тук е "тотално отпускане", за което се трудят два минерални басейна (външен и вътрешен) с джакузита в тях и сауна. Стига да имате няколко дни в резерв, бързо ще усетите как влизате в топлата вода с чаша вино още от обяд. Ако това ви се струва декадентско, значи още не сте били в Старосел и не сте гледали опиянено изгряването и залязването на слънцето над басейна. Храната също е чудесна, а след нея може да се разтъпчете към зоопарка, обособен в гората, за да видите как привечер лопатарите забавят ход и спокойно се хранят на метри от комплекса. Старосел е добра отправна точка за кратки разходки с кола. Наблизо са и Стрелча, и Панагюрище и какво ли не друго.

Стрелча 

Стрелча 

За по-дълга разходка има различни маршрути – Старосел е легнал под южните склонове на Средна гора и посоките са много. Една задължителна е язовир Пясъчник, в който водата е така примамлива, че в друг сезон човек трудно би се сдържал да не поплува.

Средна гора

Средна гора

На тръгване оттук може да продължите топлата нишка към Хисаря, или рязко да смените градусите със суровото време на близките планини. След кратък размисъл поех към Пловдив, а след това към близките градчета, всяко от които е приютило някаква винарска изба. Безцелното пътуване ми е страст, но все пак, знаейки че една от тайните на лекуването с вода са контрастните душове, изборът за дестинация за спане бее очевиден – леденият въздух на Рила.

Лопатари в Старосел 

Лопатари в Старосел 

Потеглих към Сапарева баня, която е само отправна точка. На 20 минути нагоре в планината е Паничище, спасено от градско-селската претенция, която ще оставите в ниското. Пълната тишина на Рила, смразяващият въздух и лекото пукане на дърва в камината са първите неща, които ще ви посрещнат тук. Най-хубавият плюс обаче е, че повечето гости идват в селището, за да карат ски, което автоматично освобождава горещото джакузи само за вас. От неговия ръб идва и най-красивата гледка – да наблюдаваш лекото завихряне на падащ сняг зад прозорците, докато горещата вода бълбука по цялото ти тяло, е ужасно удоволствие. Виното, естествено, отново е наблизо. Щом ви стане твърде горещо, влизате в още по-нажежената сауна, а след това вкарвате контраст с разходка по снежните пътеки на планината. Паничище е отправна точка към Рилските езера и един преход до там е тиха медитация в движение, след която отново се потапяте в джакузито и напълно забравяте кой ден е. В курорта има добър избор от хотели и къщи, моята препоръка е вилата за гости Ема, където те събуждат с богата и вкусна закуска.

Паничище 

Паничище 

След закуската поех надолу към ниското, но все още не ми се прибираше в София. Реших да си подоря още една вечер някъде, но той като и бях изморена от пътя, избрах близка дестинация. Третата ми спирка бе Долна баня. От многото места за спа тук избирах хотела Долна баня в края на града, защото има един от най-горещите външни басейни, в които можеш да се потопиш – плюс това водата му е с ниска минерализация и позволява безкрайно киснене по всяко време на денонощието. Изпитаната ми схема е: през деня разходка с колата до Костенец и Белмекен, завръщане в хотела на смрачаване, после лека вечеря и потапяне в басейна под нощното небе, което е изчистено като кристал от студеното зимно време и буквално е поръсено със звезди. Да си отпуснат в +40, докато наоколо е -10, е неописуем кеф.

Пътят на слизане към Сепарева баня 

Пътят на слизане към Сепарева баня 

В басейна има две джакузита и е толкова горещ, че изпаренията от водата се смесват с ледения въздух по начин, който превръща всичко в една красива опушена мъглявина. Бутилка вино и бавни разговори - само това ви трябва в прегръдката на водата, докато тя лекува стреса. Удобно е, че Долна баня е само на час и нещо от София, така че в понеделник сутринта може да сте обратно на работния тренажор напълно заредени. Също като мен. И така до следващите отбивки.

Понякога и аз съм в кадър 

Понякога и аз съм в кадър 

 

текстът е публикуван в programata