Язовир Въча

Слушала съм много за този язовир, един от най-големите ни и красиви водоеми, и беше крайно време да го видя сама. Въча е само на два часа път с кола от София, така че може да потеглите и в петък вечер след офиса, и на чисто в събота. Първата ви работа е да се качите на магистрала Тракия, а след Пазарджик хващате отбивката за Цалапица и Стамболийски. Нататък пътят е само един и минава през Куртово Конаре и Кричим, който вече лежи в подножието на Родопите, на няколко километра от язовира.

Въча от високо.

Въча от високо.

Кричим е китно градче и още тук може да спрете за кафе и разходка. При по-голям късмет ще успеете да си вземете и баница с локум, която е малък признак на доброто разбирателство с българо-мохамеданите. По-големият са църквата и джамията, които съжителстват мирно от двете страни на река Въча, минаваща през града. В началото на дефилето й, на две високи скали, се намират останки от средновековните крепости на Кричим, които сякаш ви помахват за "Добър път" – малко след тях започва изкачването към язовира. Шосето е поддържано, но завоите са нагъсто, затова караме внимателно. Така или иначе голяма скорост не може да се развие и това е добре, защото пътят разкрива невероятни гледки, особено след като подминете гигантската язовирна стена. Въча е огромен. Вие се в продължение на 18 километра, чак до село Михалково, и през цялото време е на длан през прозореца.

Отражения на Въча. 

Отражения на Въча. 

Къде ще нощувате, щом веднъж стигнете язовира, не е проблем. Най-привлекателната опция са дървените къщи, издигнати направо върху водите на язовира – има две, в които могат да се наемат стаи, но лично аз ударих на камък, след като не ми вдигнаха и на трите телефона. Така се озовах в спа-хотел Чилингира, където за съжаление отваряха спа-зоната само за големи групи, но пък имаше предимството да е абсолютно празен и тих. Намира се нависоко над язовира и дава страхотна гледка за панорамни снимки. Къщата за гости Бат Гена е друг вариант за отсядане на няколко километра. Ако тръгвате натам, следете внимателно за табелата, защото веднага след нея има рязък завой надясно и започва спускане по черен път. Къщата се намира на брега на язовира и има собствено пристанище, откъдето могат да се наемат лодки и водни колела. Мен ме разходи Пейо, от когото научих, че Въча е райско място за рибарите. Разнообразието от риба е толкова голямо, че може всяка вечер да ядете различни ястия, включително и от собствения си улов. Интересно е, че върху водите на язовира има и частни къщи – как точно става това не е много ясно, но със сигурност не трябва да си случаен човек, за да си имаш жилище с "двор", в който кротко се полюшват плавателни съдове.

Плаващите къщи на язовира. 

Плаващите къщи на язовира. 

Пътят, който се вие по цялото протежение на язовира, може да ви отведе до доста интересни места на по-малко от час разстояние. Първо си заслужава да спрете в Михалково, където има извор на естествено газирана вода. И да не го видите обаче, е достатъчно да погледате няколко минути от края на селото към виещата се долу река Въча и препускащите по поляните около нея коне. По-нататък има още един язовир – Цанков камък, който е не по-малко красив, а през целия път от двете страни на шосето ви следват меките извивки на Родопите с разхвърляни из тях къщички. На следващото разклонение изборът е или да хапнете в Девин, или да продължите към Триград и пещерата Дяволското гърло. 

Ждрелото към Триград. 

Ждрелото към Триград. 

Всички тези места са на късо разстояние, което позволява да отидете и да се върнете при Въча в рамките на няколко часа. Пак наблизо са Ягодинската и Орловата пещера, а недалеч от язовира започва и приказната Осикова пътека. По-екстремните пътешественици, които не обичат двигателят да изгасва, имат и вариант да отскочат до язовир Доспат и да се приберат същата вечер. Разбира се, винаги може да останете плътни два дни на това красиво място, без да мърдате. Тишината тук е невъобразима. Особено сега, когато на язовира няма никого. Спокойна разходка, риболов и нощно небе с милиарди звезди – какво повече, за да избягаш бързо за уикенда.

Гледка към река Въча от село Михалково. 

Гледка към река Въча от село Михалково. 

Текстът е публикуван в Programata.