Витоша

Обичам София – града, в който съм родена и живея. Едно от неговите предимства е, че се намира в подножието на Витоша. Когато бях дете с родителите ми се качвахме всеки уикенд, а после за много години наред планината бе просто декор на живота ми. Преоткрих я през 2012 когато започнах да ходя активно. Понякога всеки ден след работа. От тогава Витоша е вечната ми спирка за презареждане  на батериите.

Път през Витоша 

Път през Витоша 

 

Една от любимите ми забежки е да гледам града от високо. Правя го всеки път, когато ме стегне шапката. Рецептата е проста – тръгвам от центъра и след 40 минути съм на високо, почти на нивото на платото под Черни връх. Отбивам колата, гася фаровете и потъвам в мрак. Или не, защото обикновено луната е толкова близо, че ако протегна ръка, ще я докосна. Витоша след полунощ е пълна със звуци. Вятърът свири в клоните на дърветата и високите треви. Магията е навсякъде, също като луната, и осветява по един особено мек начин всичко наоколо. Десет крачки по пътека в полето и неочаквано попадам на пейка по средата на нищото. Буквално. Сядам на първия ред във величествения спектакъл на планината. Оставам там известно време в пълната споделеност на момента. А после тръгвам надолу и след минути отбивам колата отново, за да видя как целия град е в краката ми, подобен на жарава, която очаква първите стъпки. Всеки прозорец е отделна история. Всяка светлина е нечий живот. Да видиш пълната луна и любимия си град на височина от над 1500 метра е невероятно преживяване, което те смирява и извисява едновременно. 

Пълнолуние на Витоша 

Пълнолуние на Витоша 

Тази неочаквана пейка във високото е пристан и за красиви дневни разходки. Особено при първите планински снегове, когато долу в града още е топло, но Витоша вече се преоблича в бяло. Неописуемо е съчетанието на високото слънце и свежия въздух, превръщаш светлината в магия, огряваща навсякъде. 

Витоша 

Витоша 

 

Другата ми рецепта е южната страна на Витоша. Любим път в посока Рила и Паничище например. Южната страна е мека и гостоприемна. Пътят през тази част се вие ту в плътни борови гори, ту разкрива невероятни гледки. Всеки път е зареждащо. От Южната страна има няколко селца, а за любителите на конете има и две конни бази. Едно от най-красивите неща, които може да си причини човек е Витоша през есента и зимата, когато мъглите са неочаквано чести. Да бъдеш на пътя, потънал в мъгла е приказка без край. 

Сезонът на мъглите на Витоша 

Сезонът на мъглите на Витоша