Лавандулови полета и Свежен

Ако сте запалени по фотографията, няма как да не сте попадали на поне една снимка на лавандулови полета. Много е вероятно  тя да е включвала едно самотно дърво далече на хоризонта, което се извисява над лилавата маса. Този кадър, сниман от почти всички пейзажни фотографи, е гледка край село Блатница, Южна България, недалеч от Стрелча. Не е необходимо да повторите това място и тази композиция обаче, за да усетите красотата на лавандуловите полета.  Достатъчно е да потеглите по Подбалканския път и да хванете коя да е отбивка наляво или надясно след Розино и Калофер, чак до язовир Копринка и нататък. Края на юни и началото на юли е пикът на цъфтенето на лавандулата, така че сега е идеалния момент да попътувате из района. А ако искате да съчетаете яркото слънце над полята с прохладата на спане нависоко, изберете село Свежен. 

Лавандулови полета по Подбалкански път. 

Лавандулови полета по Подбалкански път. 

Село Свежен се намира в Сърнена Средна гора, на 32км от Карлово и 70км от Пловдив. Това разположение показва и двата начина да стигнете до него – или по магистралата, или по Подбалканския път, който препоръчвам. Обожавам този го още от времето, когато по него стигахме до Бургас и винаги навява морето. От тогава мина много време и Подбалканският е много по-малко натоварен, а това го прави още по-привлекателен за шофиране. А и точно по този път има толкова красиви места, че със сигурност ще сприрате колата няколко пъти на час. Има защо. Още след навлизането в Балкана, настроението рязко става различно. Виещият се през гората път отмива стреса, с който обикновено тръгваме от София. Стара планина е във всички нюанси на зеленото и  успокоява погледа.  На фона на спокойните й склонове, които са постоянен  сътник, малките градчета изникват съвсем естествено  без  да дразнят. Като гъби се занизват Челопеч, Златица, Пирдоп, Розино и докато се усетите от двете страни на пътя вече се реят полета в лилаво или златно от житото. Още тук може да спрете и да вдишате опиващия аромат на лавандула. После продължавате през Кърнаре към Сопот и Карлово, и една задължителна отбивка става завоят надясно към Шато Копса. Сградата е кацнала като каменна птица по средата на огромни площи с лозя и предлага едни от най-приятните вина в района. Задължително опитайте белия мускат, преди да поемете към Карлово. 

Изгрев над село Свежен

Изгрев над село Свежен

В града има отбивка за село Ведраре, с която слизате от Подбалбанския път и се насочвате бавно съм Средна гора. Ще преминете през поредица от села, а при желание може да видите и малкия язовир Домлян. Крайната точка нагоре в планината обаче е Свежен. Още след минаването на табелата се разбира, че тук времето е спряло. Селото носи изцяло духа на българското възраждане и може да видите над сто къщи в типичния кирпичен стил. Свежен е стар. Основан е през  14 век и е процъфтявал още тогава. Старото име на селото е Аджар (камък на турски) и местните и досега се определят като Аджари.  Спокойно мога да кажа, че Свежен е най-живото село което съм виждала в последната една година обиколки. По пълната посред нощ Ракиджийница личи, че хората обичат живота. До 1-2 часа по тъмно по улиците се разминавате с млади и стари, а през деня няколкото кафенета са пълни. Вероятно не е случайно, че преди време Свежен се е славел и като село с 26 кръчми, както ще ви каже всеки, който заговорите и въпреки, че бройката вече е в миналото няма да останете разочаровани. 

Призори над село Свежен

Призори над село Свежен

Освен атмосферните къщи и вкусната храна в Ракиджийницата, където може да пиете голяма наливна бира за цели 1.50лв, друго хубаво нещо в Свежен са хората. Истински гостоприемни и ненатрапчиво забавни. Отворени хора, които бързо ще ви обяснят как да стигнете до манастира недалеч от Свежен или до Тракийските светилища, които също си заслужават разходката.  Нощем от хълма в края на селото виждате далечнито море от светлини на Пловдив, а денем имате ясна гледка към връх Ботев.  Свежен си заслужава всяка прекарана секунда. В селото има няколко къщи за гости, а цените варират между 15 и 20лв. на човек.  Местата за спане са съвсем автентични  и моята лична препоръка отива към Чокшева къща, която може да наемете изцяло.  

Сърнена Средна гора  

Сърнена Средна гора

 

След една спокойна нощ в Свежен, над който има купол от звезди, слизането към полята на Подбалканския път е още по-приятно. Около Павел баня ще забележите все по-дълги полета с лавандула. Има ги и около село Тъжа наляво. Само в рамките на час може да направите стотици снимки, да дишате ароматът, който почти ще залепне за вас и да откъснете едно стръкче, но не повече, защото всички полета са частни. И преди да поемете към София продължете още малко на юг, за да стигнете до студените води на язовир Копринка.  По смелите могат и да се изкъпят, а за останалите ще остане удоволствието да се заредят с разходка по язовирната стена или обяд в едноименният ресторант. 

Язовир Копринка

Язовир Копринка

На връщане към София може да спрете на още поне дузина места или да се отклоните от Подбалканския към магистралата, но едно е гарантирано – колата ще ухае на лавандула. Аромат, който ще се повтори едва след година.

Язовир Копринка  

Язовир Копринка

 

Текстът е публикуван със съкращения в Programata.