От пролет до лято за два дни

В това време някой може ли да устои на желанието да избяга за уикенда? Не и аз. Логично, този път потеглям на юг, където с всеки километър пролетта започва да клони към ранно лято, а два дни наистина стигат и за по-далечни точки, като континенталната част на Гърция, например. Не е нужно да се чертае точен маршрут. Достатъчно е да имаш добри спътници и общ план – нашият е да пием хубаво вино в района на Мелник, да ядем вкусна храна в Солун и да потопим краката си в морето край Ситония, ако въобще стигнем до там.

Тръгваме рано в събота, около 9:30, но към границата магистралата ни нажежава до 140км/ч, докато слънцето се издига все по-високо и по-високо. Пред нас се простират две възможности – да отидем първо до Солун, или да свием към Мелник за обиколка из околните селца и винарните им. Не се колебаем дълго и натискаме газта към Кулата, а няколко минути по-късно селфита отвъд КПП-то заливат телефоните ни. Чак ставаме забавни на един симпатичен мустак от гранична полиция, който ни помахва. Махаме и ние и се мятаме в колата.

Солун не е непознат за никого от нас, но това не ни спира да се разходим пак по крайбрежната, да влезем в няколко магазина, после в сладоледаджийница и накрая да свием в първата възможна пряка, за да обядваме в ресторант, скрит на един дъх от главните улици и туристите. Мястото се оказва посещавано предимно от гърци, а храната е безумно вкусна и си заслужава всеки евро цент, който оставяме. Миди, риба, октопод и узо очертават нова теорема за щастие на Талес, подплатена с обилно количество смях, преди да продължим пътешествието си към ръкавите на Ситония.


Градчетата в Халкидики са празни в началото на април, а местните се разхождат по пухенки. Ние обаче изпадаме в еуфория при първото зърване на морето и сваляме якетата. Зареждат се спирки след спирки, радост и купища снимки. Колкото по-навътре по ръкавите пътуваме, толкова по-често виждаме места, които по това време на годината носят пълното усещане за диво море. Отскачането до Халкидики през пролетта се оказва страхотна идея. Плажовете са пусти, чисти и морето е синьо-синьо-синьо. На брега няма абсолютно никой освен нас и един любител на ветровете, който пуска хвърчила. Достатъчно ни е само да гледаме водата пред себе си. Единственото неизвестно е дали ще се намери място за спане извън сезона, особено като няма и кой да питаш. Вместо да търсим на сляпо, избираме да завием обратно към Мелник.

Няма никакъв проблем с намирането на хотел в българското градче, където продължаваме да се чувстваме като в Елада с многото коли с гръцки номера. Усещането е дори по-силно на сутринта, когато тръгваме на обиколка из околните села, сякаш поникнали сред ниските зелени хълмове, по които кротко се разхождат крави и е пълна тишина. В този сезон пътищата около Мелник са празни, виждаме само полята от лозя, докъдето ни стигне погледа. Още на излизане от града започваме да пълним багажника с бутилки вино. После смъкваме прозорците на колата и поемаме към Виногради, Хърсово и Капатово, където добрите винарни са на всяка крачка. В рамките само на час минаваме през четири и неусетно бутилките в багажника се умножават.

Следобед в неделя без никакво бързане тръгваме обратно към София, правим още две случайни спирки и четири часа по-късно вече примигваме в тъмницата на Княжево. Утре е понеделник, но какво от това – по-заредени за новата седмица отдавна не сме били. Даже морето вече е в нас.