Три цвята зелено: Черни Вит

За една седмица бях два пъти в Черни вит, а вече планирам трети. Селото е самата живопис на едва час и половина от София и ще остави уникален спомен и на масата ви – зеленото сирене, което се прави и купува единствено там.

Посоката ви за този трип е Тетевен, а за пътя до селото дори не ви трябва карта. Хващате магистрала Хемус до Ябланица, оттам взимате отбивката за Гложене и право към Черни вит, кръстен на реката, около която се вие. Къщите му се редят в линии изцяло покрай нея и рядко ще видите някоя самотна по-високо към Балкана. Заради това си разположение, селото е много дълго, а цялата околност е изключително тиха и красива, особено в момента, когато се прошарва в първите топли цветове на есента.

 

Черни вит е старо село, малко над него дори има останки от римски път. Днес носи духа на Тетевенския балкан, но същевременно е напълно самобитно – нещо, което се усеща веднага щом слезеш от колата и закрачиш по улиците. Хората са топли, животът е бавен и над шума от реката често се чува детски смях. Селото е живо – с което не казвам, че ще срещнете хора с носии или пък онзи пресилен патриотизъм, който повече дразни, отколкото друго. Не, в Черни вит има млади хора, действащо училище, работеща библиотека и силни заявки за хранителен туризъм. Само за два дни чух три истории за софиянци – интелигентни и предприемчиви хора, някои от тях и с малки деца, които са избягали от стреса на града и са заживели тук.

Още щом стигнете в селото, питайте за хотел Черни вит, който е бивша почивна станция от времето на соца. Задължителният обяд е в неговия ресторант, където имате шанса да се храните с прости, но първокласни ястия. Човекът, който ще ви ги приготви, е управлявал известен ресторант в София и, както често се случва, е прегорял, обърнал е гръб на всичко и е дошъл на село. "Взех си творческа почивка", смее се Тихомир, докато поднася най-вкусните пълнени чушки от спомените насам. Разбира се, не се свърши само с тях. Храната тук е винаги различна и винаги прясна, няма меню, всичко зависи от това, което е купил от пазара или е набрал в гората. Ако е имал късмет, сутринта е извадил и риба от реката. Простата храна, поднесена под чистия балкански въздух, е малко стъпало към акцента на хранителния туризъм тук – изключителното зелено сирене. Традиционно е за селото, но реално започва да се произвежда от неутолимото любопитство и упорство на Цветан Димитров. През 2007 е открито от международна хранителна организация, а в момента печели награди къде ли не и е в топ три на сирената с естествена плесен в Европа. Вкусът му трудно може да се опише – напомня на нещо средно между пармезан, синьо и бяло сирене, но е и съвсем различно. В селото ще ви предложат няколко вида, не пропускайте да дегустирате. Лично аз се влюбих в сиренето на една година – твърдо и с топъл вкус, както и в това с двойна ферментация, което пък е меко и с остър вкус. За съжаление, зеленото сирене на Черни вит страда от вечните административни неуредици в тази страна и не може да се намери на пазара. Причината е, че то не се пастьоризира – изцяло естествено е, оставено на собственото си остаряване в тъмни съдове, а полезната плесен, която го обвива, се получава от рязката смяна на въздуха, когато те се отворят. В хотела, за щастие, продават, така че третото ми пътуване до Черни вит е сигурно.

За нощуване в селото ще откриете хубави къщи за гости, особено под името Бояна. Те са три и са създадени от младо семейство архитекти, също мигрирали от София. Логично, в тях е по-скъпо, защото са чисто нови и напълно самостоятелни – за апартамент с една спалня за двама цената е 80лв спрямо 27лв на нощ в хотела. Разбира се, може да отседнете и в Тетевен, който е само на 17км от селото. Разположението на Черни вит изобщо е много удобно за отскачане до различни места наоколо. Близките пещери Бенковска и Байовица са интересни за изследване, а в рамките само на уикенд може да се отиде и до Шипково с многото минерални извори, и до Рибарица за топла рибена супа, че и до Троян, където все още съществуват магазини тип Наркооп, в които стоките лъхат на минало. Все пак аз не бих се лишила от тихите и многозвездни нощи в Черни вит. Да не говорим, че библиотеката в селото предлага Вонегът, ако случайно сте забравили своя.