Пчелин от изгрев до залез

Идва снежен уикенд, казват ми в петък, но Пчелинските минерални бани са прекалено близо, за да избера пред тях камината си вкъщи (пък и тя точно в момента се оказва запушена). Разстоянието е само 70км от София по пътя Самоков–Боровец–Долна баня. Има и друг вариант за стигане, но предпочитам този, защото има красиви гледки. Стъпиш ли на отбивката към Щраусовата ферма (Долна баня), караш още десетина минути напред и скоро потъваш в тишина, каквато евентуално е имало в рая. Боровец е на един дъх оттук, така че комбинацията от ски през деня горе и детокс от пренаселените писти вечер долу е вероятно най-доброто, което можеш да получиш от живота. Поне през зимата. 

Пчелин е особено място. От първата срещната баба научавам, че целогодишно тук живеят едва 26 души. Във всички посоки погледът ми се сблъсква с изоставени къщи и поддържани вили, застинали в очакване на стопаните си за уикенда. Времето е спряло – както в старата сграда на баните, така и в превзетите от природата стъклени парници, избутани днес до ръба на комплекса. Край тях стърчат и стените на няколко полу-разрушени бунгала, истинска съкровищница за нещотърсачите. Когато "влизам" в едно от тях, не по-голямо от баня в жилище, си мисля каква ли е историята на собственика му, оставил да виси календара си за 1979-та. Усещането за безвремие е толкова силно, че се губиш. И може би точно за това си дошъл.

Хотелът в центъра на Пчелинските бани (на име Vitalis) е наследник на някогашната почивна станция, ремонтирана и реновирана доста прилично. Стаите са просторни и с гледка, която не ти дава да мигаш. Има външен и вътрешен басейн, ресторант, спа зона и най-добрите масажи, на които може да попадне тялото ти на час и нещо от София. Не преувеличавам. Дори частичният масаж, който избирам, има ефекта на цялостен в други места – за един час гърбът и раменете ми са обгрижени от внимателни и вещи ръце, работили в балнеоложки центрове. Колкото до басейните, водата е 37 градуса, но е така наситена с минерали, че трябва да излизаш на всеки 20 минути. От кранчетата в стаите на хотела обаче тече същия извор, така че и обикновеният душ е мед за тялото.

Пчелински минерални бани е мястото на което със сигурност ще видиш едни от най-красивите изгреви и залези.  Може би защото накъдето и да се обърнеш, виждаш простор и в края му величествените върхове на Рила.Някъде там е и Белмекен. Няма нищо което да спре погледа ти и почти огъваш хоризонта зад себе си. Вечер поради липсата на много население мястото не страда от светлинно и шумово замърсяване. Стъмва се рано, а небето е обсипано със звезди, които са толкова ясни и толкова много, че сякаш ги виждаш за пръв път. Съвсем спокойно различаваш съзвездия и дори облакът фин звезден прах, наречен Млечен път, който чертае сребърна линия над главата ти. Топлият минерален басейн на хотела е идеална компания през нощта, когато вече няма никой, температурите са минусови, а тишината е толкова плътна, че можеш да се откриеш в нея. Много рано сутрин също е така, особено ако е съчетано с наблюдаването на изгрева.

 

Всичко започва с лек с лек розов мираж, надигащ се от дърветата зад хотела. Розовото се насища, надига се още повече, за да опожари сутрешното небе в кърваво червено. Облаците излизат от тъмнината и постепенно свалят черните си палта, за да останат бели, докато пламналият хоризонт тушира цветовете до жарава от златно и слънчево. Този невероятен спектакъл на природата е ежедневен в Пчелински минерални бани и дори и само това си заслужава да отидеш там.