2000 метра нагоре

Там е Белмекен, диво и красиво място, което е толкова високо, че растителността е по-ниска от коленете ви, а температурите и през лятото искат одеяло. Ето и как да се приближите към небето над Рила само за два часа шофиране от София. Лесният път е като хванете магистралата, после се отклонявате през Костенец и Белово към Велинград, минавате местността Юндола и дърпате само нагоре към язовира, който носи името и е магическото ядро на Белмекен. Маршрутът с повече извивки и гледки обаче поема през южната страна на Витоша, Самоков, Боровец, Долна баня и нататък. Малко по-дълъг е, но и това е плюс: неизбежно е да спрете за домашните десерти и феноменалния джолан в ресторант Старата къща в Самоков. Който и път да изберете, ще имате два подстъпа към язовира – Юндола, откъдето бързо да се изкачите, и село Сестримо, през което препоръчвам да се спуснете наобратно. Навитото като змия около планината тясно шосе е проходимо само в сезоните без сняг, който през зимата го затрупва сякаш никога не е съществувало. Сега е идеалното време да го минете бавно, спирайки тук-там да берете диви малини или просто да дишате – гората наоколо е така величествена, че буквално пълни душата с дъх на бор.

С изкачването към Белмекен ще ви се стори, че лятото си отива, а с него и повечето следи от човешкото съществуване в природата. Единствено местните, които продават сладка, билки, домашно сирене и кисело мляко край пътя, могат да ви изкушат да спрете, преди да се отскубнете напълно от реалността си. От смесената растителност в по-ниското, след Юндола пейзажът става високо-планински. Занизват се борови гори, следвани от поляни с аромат на мащерка, а на язовира вече расте само клек, начертал кръгове по хълмовете наоколо. Трябва да се качите тук, за да разберете какво значи широта – така необятна е, че те кара да се въртиш във всички посоки, за да сглобиш в главата си 360-градусова панорама. Въздухът е кристален – неслучайно до язовира се намира спортната база, в която лагеруват националните ни състезатели.

ри желание да се смесите с атлетите, може да отседнете в базата на хотелски принцип – стига да резервирате от по-рано, а цената е около 70лв с включени закуска, обяд и вечеря. Няма обаче да ви липсват удобства и в хижата Христо Смирненски, на около 10км от язовира. Нощувката е 15лв, имате самостоятелна баня с топла вода, добра храна и невероятно отзивчив домакин, който е бивш плувец. За разлика от доста други хижи, където може да се сблъскате с хора на няколко чашки в повече, тук няма да ви закачат за нищо и ще опитат да задоволят дори прищевките ви (в нашия случай някой слезе до Велинград в 10 вечерта, за да намери джезве за турското кафе, което пожелахме за закуска!). Да се събудиш тук, на 2000 метра надморска височина, е почти божествено – преди да ти поднесат пържени филийки със сладко от диви малини и да стане напълно. Чаят от планински билки пък идва в кана с буркан мед и по подразбиране е страхотен, а цената му – нищожна.

Най-хубавото на тази местност е пустотата. Най-близкото населено място е на почти 30км и има малко туристи, дошли, също като вас, да се радват на абсолютния покой. Тук вероятно ще се почувствате изолирани – от всичко и всички, и това е най-ценното. Останалите живи души наоколо са животните: крави, които безразсъдно преживят по средата на шосето; овце, които пъплят като пуканки по ливадите на близките склонове, и коне, които пасат свободно само на метри от вас. Сюрреалистично е, но по единствения асфалтиран път до язовира, може да срещнете и състезатели, които тренират ски бягане. Дори параолимпийци, което задавя от възхищение.

Ако обичате да се катерите, покоряването на връх Белмекен ще ви отнеме около 3 часа. Другият вариант е само да гледате. Докато краката ви са върху Рила, пред очите се разкрива целият Пирин и хоризонтът от всички страни е накъдрен от силуетите на планините. През зимата пейзажът е много различен – всичко е бяло до болка, язовирът е под сняг, а върхът горе е лавиноопасен. И тази картина обаче трябва да се види – всъщност тук е супер място да проследите красотата на сезоните. В момента е спасение от сухата жега на София, за което трябва да си вземете и по-дебела дреха – през деня е лято, но щом слънцето се скрие, температурите падат рязко. Тогава вземете одеало и излезте да видите хилядите ярки звезди. Може да звучи като клише от Уикипедия, но Белмекен наистина е рилското чудо, девствено и красиво до лудост. Ако ще се зареждате следващия уикенд, силата е там. Също и през зимата.