Язовир Въча

Слушала съм много за този язовир, един от най-големите ни и красиви водоеми, и беше крайно време да го видя сама. Въча е само на два часа път с кола от София, така че може да потеглите и в петък вечер след офиса, и на чисто в събота. Първата ви работа е да се качите на магистрала Тракия, а след Пазарджик хващате отбивката за Цалапица и Стамболийски. Нататък пътят е само един и минава през Куртово Конаре и Кричим, който вече лежи в подножието на Родопите, на няколко километра от язовира.

Кричим е китно градче и още тук може да спрете за кафе и разходка. При по-голям късмет ще успеете да си вземете и баница с локум, която е малък признак на доброто разбирателство с българо-мохамеданите. По-големият са църквата и джамията, които съжителстват мирно от двете страни на река Въча, минаваща през града. В началото на дефилето й, на две високи скали, се намират останки от средновековните крепости на Кричим, които сякаш ви помахват за "Добър път" – малко след тях започва изкачването към язовира. Шосето е поддържано, но завоите са нагъсто, затова караме внимателно. Така или иначе голяма скорост не може да се развие и това е добре, защото пътят разкрива невероятни гледки, особено след като подминете гигантската язовирна стена. Въча е огромен. Вие се в продължение на 18 километра, чак до село Михалково, и през цялото време е на длан през прозореца.

Къде ще нощувате, щом веднъж стигнете язовира, не е проблем. Най-привлекателната опция са дървените къщи, издигнати направо върху водите на язовира – има две, в които могат да се наемат стаи, но лично аз ударих на камък, след като не ми вдигнаха и на трите телефона. Така се озовах в спа-хотел Чилингира, където за съжаление отваряха спа-зоната само за големи групи, но пък имаше предимството да е абсолютно празен и тих. Намира се нависоко над язовира и дава страхотна гледка за панорамни снимки. Къщата за гости Бат Гена е друг вариант за отсядане на няколко километра. Ако тръгвате натам, следете внимателно за табелата, защото веднага след нея има рязък завой надясно и започва спускане по черен път. Къщата се намира на брега на язовира и има собствено пристанище, откъдето могат да се наемат лодки и водни колела. Мен ме разходи Пейо, от когото научих, че Въча е райско място за рибарите. Разнообразието от риба е толкова голямо, че може всяка вечер да ядете различни ястия, включително и от собствения си улов. Интересно е, че върху водите на язовира има и частни къщи – как точно става това не е много ясно, но със сигурност не трябва да си случаен човек, за да си имаш жилище с "двор", в който кротко се полюшват плавателни съдове.

Пътят, който се вие по цялото протежение на язовира, може да ви отведе до доста интересни места на по-малко от час разстояние. Първо си заслужава да спрете в Михалково, където има извор на естествено газирана вода. И да не го видите обаче, е достатъчно да погледате няколко минути от края на селото към виещата се долу река Въча и препускащите по поляните около нея коне. По-нататък има още един язовир – Цанков камък, който е не по-малко красив, а през целия път от двете страни на шосето ви следват меките извивки на Родопите с разхвърляни из тях къщички. На следващото разклонение изборът е или да хапнете в Девин, или да продължите към Триград и пещерата Дяволското гърло. 

Всички тези места са на късо разстояние, което позволява да отидете и да се върнете при Въча в рамките на няколко часа. Пак наблизо са Ягодинската и Орловата пещера, а недалеч от язовира започва и приказната Осикова пътека. По-екстремните пътешественици, които не обичат двигателят да изгасва, имат и вариант да отскочат до язовир Доспат и да се приберат същата вечер. Разбира се, винаги може да останете плътни два дни на това красиво място, без да мърдате. Тишината тук е невъобразима. Особено сега, когато на язовира няма никого. Спокойна разходка, риболов и нощно небе с милиарди звезди – какво повече, за да избягаш бързо за уикенда.

Текстът е публикуван в Programata.