Пролетен Пчелин и зеленото на Рила

Обичам пролетта. Сезонът с висока чувствителност на настроения, в които природата изиграва различни роли – ту е дъждовно, ту прекомерно топло, понякога мъгливо. И на фона на всичко това е безкрайното зелено на живота. Пролетта е времето в което по-малко от всякога търся красотата, просто защото тя е навсякъде. И най-бързо виждам това като съм в Рила. А когато планината е съчетана с почивка в тотален покой на горещ минерален басейн е чудно. И друг път съм писала, че на по-малко от час път от София има топла отбивка, която си заслужава. Пчелински минерални бани е курортното продължение на село Пчелин. В центъра му има хотел с басейн, който е най-страхотен през зимата, пролетта и есента. Лятото е прекалено топло и горещата вода се превръща в нетърпимост, но в по-хладните сезони е просто прекрасно.

Открих Пчелин в една студена януарска вечер преди две години и половина, и харесах мястото веднага. Връщала съм се много пъти, но с времето откривах със съжаление, че хотелът запада все повече и желанието ми да го посещавам си отива. Затова се зарадвах искрено, когато разбрах, че в жилищната сграда на Vitalis има апартамент, който се дава под наем и то на много приемлива цена. Така хем човек спи на по-добро място, хем ползва най-същественото от хотела – горещият минерален басейн. Реших да опитам.

Подарих си една седмица истинска тишина, отивайки точно в Пчелин. По-скоро използвах апартамента за база за нощувките си и часовете на пълна релаксация около басейна, а когато имах нужда от активност карах до различни точки в подножието на Рила, от които правих преходи. Това е лесно, защото планината е буквално пред очите на човек. Не мога да опиша красотата на изгревите в селото. Събуждаш се, поглеждаш през проореца, а Рила се къпе в заревото на слънцето и те кани да я прегърнеш.  В един обикновен делничен ден следва ранно посещение на басейна, а после скачаш в колата и 15мин по-късно си в подножието на планината.

Рила си остава най-любимата ми планина с цялото разнообразие на ландшафта си, върховете, Белмекен, пътищата, по които с удоволствие се губя и хората, готови да откликнат на искрен разговор ако подходиш открито към тях. За тази една седмица спане в Пчелински минерални бани направих няколко прехода, припомнили ми защо съм влюбена в планината. И защо пролетта на ръба на лятото е идеален момент за тази любов. С две ръце препоръчвам селата в планината, Щраусовата ферма до Пчелин, пътеките от Долна баня нагоре, отскачане до Гуцал, кратък road trip по пътя от тази страна на Рила, великолепието на Белмекен, горите на Боровец и какво ли не още. Все места, които са близо до Пчелински минерални бани ако човек реши да спи там.

Но дори и една съвсем обикновена разходка в рамките на селото среща пътника с безкрайни поля, редуващи се с борови гори, спокойни къщи и море от макове. В момента контрастът от ярко червеното на фона на ярко зеленото е поезия, за която няма думи. До поредното събуждане по изгрев, последвано от зареждане в минералния басейн, преди да облечем градските си души в новата доза стрес.