На Север от Рая

Преди време баща ми каза, че ако не съм била на северното Черноморие поне веднъж в живота си, не съм живяла. От този разговор минаха години, междувременно направих първия си опит в гмуркането с водолазни бутилки в Русалка, който ме влюби в суровото северно море, но така и не се връщах натам, защото Гърция е на един хвърлей от София. Споменът за Северното Черноморие обаче ме преследва до днес и е причина да препоръчам точно тази дестинация за три или повече дни. Особено сега, когато е преди сезона и ако на Юг вече са полазили коли със Софийски регистрации, то на Север е съвършено празно.

Езерец.

Езерец.

Противно на логиката, която би ви изпратила директно на Север – магистралата за Варна и прочее, препоръчвам да се качите на тази за Бургас и да хванете отбивката към Слънчев бряг, преди да влезете в морския град. Защо? Защото път София – Варна е ужасен и особено натоварващ за каране. Въпреки, че от Бургас ще имате доста път до Варна и нагоре е доста по-безболезнен и приятен. Реално минавате през няколко селца и излизате в Обзор, а след това продължавате все на Север. Варна и Балчик са места, през които само се преминава, защото дори и по това време на годината в тях има живот. Веднъж като стигнете до нос Калиакра обаче, всичко се променя. Времето сякаш забавя ход до степен на замиране, а яркото слънце се смесва с по-силен вятър. За мен границата на Севера е точно там – около и след носа и Камен бряг. От там нагоре с всеки изминат километър става все по-диво и все по-красиво.

Камен бряг.

Камен бряг.

Нека пътешествието започне. Спрете само за малко на нос Калиакра, колкото да усетите вятъра по лицето си. Не повече, защото ще усетите неприятният вкус на гледката от оградения отдалеч вече нос, за който има вход и сергии, стигащи досами скалите. Грозно е как алчната човешка река превръща това място в пазар. Предполагам, че единственото което в някакъв момент ще го спасява ще бъде близостта на Мидената ферма „Дълбока“, където задължително трябва да обядвате поне веднъж. Всеизвестният морски ресторант е пълен по всяко време на година и има защо. Храната там е безумно вкусна, цените нормални, а това, че морето се бие в краката ви, докато ядете - несравним бонус. С добре заредени стомаси се качвате на колата и продължавате и хващате пътя към Камен бряг.

Калиакра.

Калиакра.

Камен бряг е добре позната хипарска история. Не очаквайте обаче нещата да не са променени и там, защото красотата на Яйлата отново е с вход. Безумно е как по средата на нищото има будка, която къса билетчета към полетата и скалите. Лично аз не се възползвах от таксата, която би ми позволила да прескоча невидимата линия на резервата. Намирам го за безумно и глупаво. Иначе Камен бряг, въпреки че е разширен от нови къщи, е все така красиво село, от което се продължава по пътя към Тюленово.

Тюленово.

Тюленово.

Думите не стигат да се опишат тези празни пътища между селата на Север. Безкрайни житни класове, с маково-червени и лавандулово-лилави акценти, простираши се докъдето ти стигне погледа. Полета, които се полюшват нежно от вятъра, разлюляващ и огромните електически вятърни мелници, кацнали като гигантски бели изполини. Очите се пълнят с красота, а в ушите звучи единствено тихото „Фффффффффффуууу“ на морето, шумящо отнякъде. Тези пътища са гледка, която никога няма да забравите без значение между кои от северните селца са.

Пътят между Шабла и Тюленово.

Пътят между Шабла и Тюленово.

Тюленово. Задължителна спирка за водолазите, заради подводните пещери. Също толкова задължителна и ако сте просто любител на морето, заради дивите му кътчета тук. Селото е малко, нищо не се случва и има няколко хотела, досами брега, които си заслужават. Ако имате още време от деня обаче, продължете по на Север. Преминете през фара на Шабла и снимайте огромните съоръжения, разкрачени в морето като гигантски метални паяци.  Тази хем индустриална, хем природна гледка е наистина интересна. От фара продължавате към село Шабла, а междувременно може да се отбиете и до плажовете наоколо. След селото отново следва красив път, преди да стигнете в Езерец, а после Крапец. За Северните ви нощувки препоръчвам последното.

Крапец.

Крапец.

В Крапец времето е спряло. Малкото село, подобно на останалите места наоколо, предлага много къщи за гости, но имайте предвид, че в момента повечето не работят. Сега е подготовката за активния сезон. В Крапец обаче има чудесен хотел - Яница, в който може да спите за 44лв. двойна стая и сутрин да гледате морето от балкона си. Спокойно село с тихи улици. Нищо не се случва, само слънцето минава от Изток на Запад. Плажът на Крапец е див, пуст и безкраен. Разхождате се по него, придружавани само от ята корморани и в делечината гледате Румъния. Плажовете на Северното море са като от детството ни – празни и красиви. Особено в тези месеци. Водата все още не става за къпане, но ако имате по-висок праг на търпимост, влезте. Освен плажовете в тази част задължително посетете и блатата около Дуранкулак, от които дъхът ви може да спре. На Север природата все още е господар, а местните хора изпитват уважение към нея и това запазва тази част от Черноморието чиста и дива. Дано остане такава. 

Дуранкулак.

Дуранкулак.

Тексът е публикуван със съкращения в Programata.