Керкини

По пътя от София за Гърция често подминавам отбивката за езерото – след като с години го пропусках, миналия уикенд най-после взех десния завой към Керкини. Като човек, който обожава птиците, знам отдавна за това езеро. Орнитолозите и wildlife фотографите го обикалят постоянно, защото Керкини е едно от най-добрите места на континента за наблюдение и снимане на стотици видове пернати. Могат да се преброят над 300, сред които пеликани, папуняци, гмурци, рибарчета, корморани, а през зимата дори и розови фламанго. И познайте какво – този свят е само на два часа и половина път от къщата ви.

Застинали лодки в отдръпналото се езеро. 

Застинали лодки в отдръпналото се езеро. 

В миналото на мястото на Керкини е имало две блата, но през втората половина на 20 век гърците инвестират в това да ги съединят и да направят изкуствена дига. Така се е оформило днешното езеро, а птиците, които се събирали тук от години, са останали, защото местните са изгонили всякакви наченки на бракониерство. На Керкини ловът е абсолютно забранен и не говорим за обикновени санкции срещу стрелянето по птици. Културата на тукашните хора е съвсем различна, те са проумели, че е по-добре да вложат в тях, вместо да ги убиват. 

Разнообразието от птичи видове е голямо. 

Разнообразието от птичи видове е голямо. 

Допреди няколко години в селото до езерото не е имало хотели. Първият, вдигнат наскоро, е Ойкоперигитис (Oikoperiigitis), предвидил всякакви активности за гостите си. Освен, че спите в огром­ни стаи, тук може да наемете велосипед за 5 евро на ден, да влезете в езерото с лодка или кану, да правите офроуд в околността с огромни джипове и какво ли още не, а рибарите от селото ще ви покажат всички добри места за среща с птиците. Толкова различни неща има за правене в Керкини, че два дни не стигат. Със сигурност препоръчвам да влезете с лодка в езерото рано сутрин по изгрев. Снимайте един час, а след закуска наемете колело и карайте, докъдето стигнете – ако имате сили, може да обиколите и цялото езеро, това са 60км. Друг вариант е в някакъв момент да се върнете в селото, да скочите в колата и да се разходите из околността с нея.

Карането на велосивед около езерото е прекрасно изживяване. 

Карането на велосивед около езерото е прекрасно изживяване. 

Точно на време за късен обяд ще стигнете близкото село Воруня. Тук е най-вкусният ресторант, който може да си представите на хвърлей от границата. Името му е почти невъзможно за произнасяне, така че без гид ще го откриете трудно, само местните го знаят. Настанил се е в изоставена гара, която впрочем още функционира – минават по четири влака на ден, но малката постройка за продажба на билети и чакалня сега е заета от ресторанта.

Дори и влаковете преминават бавно край гара Воруня. 

Дори и влаковете преминават бавно край гара Воруня. 

Времето тук е спряло, във въздуха се носи стара гръцка музика (ребетко) и мирис на морска храна, а наоколо се търкалят стари списания, подобни на комикси, но със снимки на хора – това са сапунките на хартия отпреди телевизията. Освен тях в ресторанта при късмет в ресторанта ще откриете и един симпатичен старец, който е бил фотограф на селото. Кой знае какви снимки пази на тавана си и какво е видял.

Фотографът от Воруня. 

Фотографът от Воруня. 

Нищо не ви пречи да се запознаете и със собственика Лефтери, който е бивш пилот на F-16 и поназнайва малко български, заради една любовна история отпреди повече от 20 години. Всичко на гара Воруня дъха на октопод, маслини, старо лято и любов, а от радиото се лее носталгичният глас на Лица Диаманти, който ни отнася половин век назад. Обядите тук обикновено са дълги, защото никак не ти се тръгва. Но след изобилието на масата, е добре да има и духовно, а за него спирките са няколко.

Дългите обяди в Гърция.

Дългите обяди в Гърция.

След Воруня идва село Акритохори. Ако се отклоните нагоре от него и покарате малко в планината, ще откриете две уникални места. Първо, пътят минава покрай малък резерват, в който се развъждат елени. Животните така са свикнали с човешкото присъствие, че лесно може да доближите оградата и да ги погледате или пък да ги снимате отдалече, ако имате нужната техника. За щастие аз разполагах с такава от Olympus и дълго време се любувах на тези прекрасни същества. 

Спокойните сърни. 

Спокойните сърни. 

След тази спирка, пътят продължава още нагоре, докато не свърши в каменните стени на огромна красива църква. Влизате в двора и виждате, че е вдигната точно до голям женски манастир. Ако си поговорите с монахините, ще разберете, че изобщо не е случайна: построена е с дарения по каноните на църковното строителство от 1200-та година. "Съвсем малко остава да бъде завършена", казва ми една монахиня. Хубаво е да я посетите още сега, преди вярващите да са изписали върволица пред вратата й. Или пък да си спомните, че всяко същество носи душа и да снимате поредната птица. 

Гривеста чапла се чисти. 

Гривеста чапла се чисти. 

Още една красива църква има над село Горни Порой, само на няколко километра от Акритохори и Керкини. Малкият храм е от 17 век и от него се разкрива прелестна гледка към езерото и селата наоколо. В миналото, когато тук е имало блата, населените места са били разделени ясно: в ниската земя е било селото на турците, нагоре в планината – българското, а на най-високо – гръцкото. Горни Порой е врязано в планината и една разходка наоколо е супер за активна почивка, а в гората има и черни пътища, идеални за офроуд. Може да се спуснете към Струма, която е доста чиста и спокойна в този край. 

В този район на Гърция е пълно с биволи. 

В този район на Гърция е пълно с биволи. 

Когато по-късно слизате обратно към Керкини, ще забележите, че всички селца в района имат еднакви навици: денем рядко ще срещнете някого нявън, но след 5 часа привечер всички малки кафенета са пълни с възрастни мъже, които пият кафе и играят табла. Няма да видите нито една жена сред тях, но това не трябва да ви спира – слезте от колата, седнете сред местните и изпийте едно елинико, за да усетите тази селска Гърция в пълния й вид. Тук часовникът наистина е забравил да тиктака.

Красота е второто име на Керкини. 

Красота е второто име на Керкини. 

Текстът е публикуван в Programata.